“СТАЯ” / 2013

инсталация / завършен
с арх. Ева Попнеделева
куратор: Галина Димитрова-Димова
снимки: another studio, Аделина Попнеделева

Проектът “Стая “ беше реализиран в рамките на фестивал Западен парк в София през юни 2013.

Представлява група от дървета обединен по периферията си с бинт на височина около 5-6 метра. Образува се ново пространство, което не може да се дефинира, като изцяло вътре / вън,  изкуствено / естествено.  Получената условно наречена „стая” имаше за под – заварената природна, паркова среда /листа, кал, трева,.../, за стени – бинтът /преждата/, през който прозира и се вижда околното пространство, таван- преплетените клони от короните на дърветата.

За да се подсили ефектът- „стая” и усещането за иронично култивиране на избраната от нас среда „стаята” се обзавежда с ежедневни битови предмети - килим, столове, маса, огледало, фотьойли и тн.

Проектът е вариант за архитектурна намеса в градска среда и желание за промяна на отношението към нея. Интерпретацията на такъв дом в гората  е опит за  възстановяване на връзката между природа и култура. Връщане към началното и непреобразувано жилище в което най-важните параметри са светлина, цвят и пространство. Доказателство, че това пространство може да се получи органично в парковата среда чрез материализиране на невещественото. За тази условно наречена „стая”, конкретиката на думите – вътре/вън, изкуствено/естествено, собствено/обществено - не важи. Човекът в „стаята” може да наблюдава и да бъде наблюдаван от заобикалящата го среда. Всички са воайори и всички са жертви на воайора. Една от желаните насоки на проекта е възстановяване на функциите на архитектурата, като водещо изкуство което приобщава и култивира.

Избрахме зона от западния парк в София, непосредствено до функциониращ жп. прелез.

Дори условно маркираното пространство, дефинирано от прозрачна почти несъществуваща материя  провокира у хората различни реакции-уважение към частното, желание за общуване, дистанциране, усещане за принадлежност, първичност  и т.н. Създаването на иронична ситуация, в коята парка беше обзаведен дори даде възможност да се създаде адрес на който да си поръчаш храна.

Преместването, нанасянето и трансформацията на обежището също са част от  фокуса на проекта “стая “.

Чрез това пренасяне на дома навън или “одомашняване”на дивото се опитахме да анализираме  възприятията на публиката по тази тема, понятия като частно - обществено, граница ,вътрешно - външно, природно - културно, изкуствено – естествено.